Четвърт век от приемането на USA PATRIOT Act: два раздела изтекоха, обменът между службите остана

🇺🇸⚖️ Преди 25 години, на 26 октомври 2001 г. президентът Джордж Буш-младши подписа в Източната зала на Белия дом USA PATRIOT Act – закона в отговор на атентатите от 11 септември, който разшири правомощията на службите да подслушват, да изискват записи и да обменят сведения помежду си. Четвърт век по-късно законът остава в сила, но два от разделите му за наблюдение – за подслушване на цел, която сменя телефоните си, и за достъп до „всякакви материални неща“ – не са действащи от 15 март 2020 г. Трайно се запазиха други разпоредби: обменът между разузнаването и следователи, финансовите мерки срещу пране на пари и разширените правомощия на ФБР да изисква документи без съдия.

Окончателният текст, H.R. 3162, обедини два варианта, които камарите по-рано бяха приели: Сенатът на 11 октомври, а Камарата на представителите на 12 октомври. Внесен на 23 октомври, той беше приет още на следващия ден от Камарата с 357 на 66 гласа по процедура, която изисква мнозинство от две трети. На 25 октомври Сенатът гласува с 98 на 1. Единственият глас против беше Ръс Файнголд, сенатор от Уисконсин. „Опазването на свободата ни е една от основните причини да водим тази нова война срещу тероризма. Ще загубим тази война, без да е изстрелян и един куршум, ако пожертваме свободите на американския народ“, предупреди той в залата преди гласуването. Името на закона е акроним: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism, т.е. „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящите средства, необходими за прихващане и възпрепятстване на тероризма“.

Буш подписа закона три дни след внасянето на окончателния текст. В речта си той се спря на атентатите и на атаките с антракс по пощата, в които загинаха пощенските служители Томас Морис и Джоузеф Кърсийн. „Съществуващият закон е писан в ерата на телефоните с шайба. Новият закон, който подписвам днес, ще позволи наблюдение на всички комуникации, използвани от терористите, включително имейлите, интернет и мобилните телефони“, заяви президентът. Още по-широко беше обещанието за взаимодействие между агенциите: „От днес променяме законите, които уреждат обмена на информация. И, което е не по-малко важно, променяме културата на различните ни агенции, които се борят с тероризма.“

Пример за новите инструменти е раздел 206. Той изменя Закона от 1978 г. за наблюдение с цел външно разузнаване (FISA), по който специален съд (FISC) разрешава подслушването на чужди държави и техни агенти. Дотогава заповедта на съда посочваше конкретния оператор, който трябва да съдейства. След изменението в закона, когато съдът установи, че действията на целта могат да осуетят идентификацията ѝ, заповедта задължава и неуточнени „други лица“. Така наблюдението следва човека, когато смени апарата или доставчика, вместо да остава обвързано с едно устройство. В наказателните дела такова подслушване е разрешено от 1986 г. – раздел 206 въведе тази възможност и за разузнаването.

По-малко видни, но трайни се оказаха текстовете за обмена на сведения. Раздел 203 позволи материалите от разследванията на голямото жури (съставът, който решава дали да има обвинение) и от подслушванията по наказателни дела да стигат до разузнавателните служби. Раздел 218 замени една дума във FISA: външното разузнаване вече не трябваше да е „целта“ на наблюдението, а „съществена цел“. Така заповед по FISA стана възможна и когато главната цел е наказателно преследване, стига външно разузнаване да бъде съществена цел. Буш описа същата промяна с думите, че разузнаването и наказателното преследване получават „възможност да работят не по отделни коловози, а да споделят жизненоважната информация“.

Раздел 215 разшири кръга документи, които ФБР може да изисква от FISC. Дотогава заповедта включваше само превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем и изискваше конкретни факти, че конкретното лице е агент на чужда сила. След промяната тя можеше да обхване „всички материални неща (включително книги, записи, документи и други предмети)“, стига да служат на разследване за защита от международен тероризъм или тайна разузнавателна дейност.

Същото понижаване на изискванията обхвана и писмата за национална сигурност – искания, които ФБР издава само, без съдия, до телефонни компании, банки и кредитни бюра. Раздел 505 замени изискването за конкретни факти с изискване за връзка с разрешено разследване и позволи писмата да се подписват и от началниците на териториални служби на бюрото. Главният инспектор на Министерство на правосъдието провери тяхната употреба през март 2007 г. Според данни на самото ФБР, които инспекторът определи като значително занижени, исканията са били около 8500 през 2000 г. За 2003–2005 г. базата на бюрото отчита общо 143 074. Най-високият брой през 2004 г. се дължи на 9 писма по едно-единствено разследване, които са поискали информация за абонатите на 11 100 телефонни номера. Инспекторът описа и поне 739 „спешни писма“ до три телефонни компании за около 3000 номера, подписани от служители без право да издават писма за национална сигурност.

Третият дял, оформен като самостоятелен закон срещу прането на пари и финансирането на тероризма, предостави на Министерството на финансите правомощията по раздел 311. С него ведомството може да обяви чуждестранна банка или цяла юрисдикция за основен източник на риск от изпиране на пари и да прекъсне достъпа ѝ до кореспондентски сметки, с които чуждестранните банки се свързват с финансовата система на САЩ. През септември 2005 г. за такъв източник на риск беше обявена Banco Delta Asia в Макао, която по данни на ведомството над 20 години е обслужвала държавни агенции и фирми паравани от КНДР. През октомври 2025 г. FinCEN, американското звено за финансово разузнаване, изключи по същия раздел камбоджанската Huione Group, която определи като възел за изпиране на пари от киберобири на Северна Корея и от инвестиционни измами с криптовалута в Югоизточна Азия. PATRIOT Act въведе и дефиниция за вътрешен тероризъм, удължи давността за престъпленията с тероризъм и увеличи наказанията.

Повечето разпоредби за наблюдение, поместени във втория дял бяха приети с ограничен срок на действие до 31 декември 2005 г. Законът за подновяването, подписан на 9 март 2006 г., направи постоянни 14 от 16-те временни раздела, сред тях и текстовете за обмен на сведения. За 206 и 215 той определи нов срок до края на 2009 г. След това Конгресът удължаваше действието им за кратки периоди до 1 юни 2015 г.

През юни 2013 г. The Guardian публикува секретна заповед на FISC, която задължава Verizon „на постоянна, ежедневна основа“ да предава на Агенцията за национална сигурност (NSA) данните за всички разговори в системите си, включително тези в рамките на САЩ. Правното основание на програмата беше раздел 215. Три дни по-късно вестникът назова източника на разкритията – Едуард Сноудън, служител на фирмата изпълнител Booz Allen Hamilton, работил за NSA чрез външни фирми. На 23 януари 2014 г. Надзорният съвет за неприкосновеност на личния живот и гражданските свободи (PCLOB), стигна до извода, че не е открил „нито един случай, свързан със заплаха за САЩ, в който програмата да е имала конкретно значение за изхода на антитерористично разследване“. Двама от петимата членове на съвета приложиха отделни становища.

На 7 май 2015 г. апелативният съд за Втори окръг постанови, че раздел 215 не разрешава масово събиране. Сенатът не прие временно удължаване и на 1 юни срокът на действие на раздели 206 и 215 приключи. Още на следващия ден президентът Барак Обама подписа USA FREEDOM Act, приет в Сената с 67 на 32 гласа. USA FREEDOM забрани масовото събиране и възстанови действието на раздели 206 и 215 до 15 декември 2019 г. Новата програма, при която NSA получава записите на разговорите от операторите, струва около 100 млн. долара. Според данни на PCLOB от февруари 2020 г. тя е довела до 15 разузнавателни доклада, от които само два са дали на ФБР сведения, каквито бюрото не е имало. NSA я прекрати в началото на 2019 г. заради преоценка на разузнавателната ѝ стойност, разходите и проблемите със спазването на правилата и с целостта на данните.

В края на 2019 г. Конгресът удължи срока им до 15 март 2020 г. На 11 март Камарата прие законопроект с реформи, Сенатът го прие с поправки на 14 май, но двете камари така и не стигнаха до общ текст. Срокът на действие на разпоредбите изтече и към октомври 2026 г. не са подновени. Според изследователската служба на Конгреса (CRS) текстът на FISA се е върнал към вида си от 25 октомври 2001 г. Съдът вече не може да задължи неуточнени лица да съдействат при подслушване, а заповедите за записи отново само засягат превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем. Разследванията, започнали преди теча, продължават по старите правила.

В Европа се води сходен спор за същия вид данни – кой с кого, кога и откъде говори. Директива 2006/24/ЕО, приета на 15 март 2006 г., задължи мобилните оператори да пазят данните за трафика и локацията, без съдържание на разговорите, за да са на разположение при борбата с тежки престъпления като тероризма и организираната престъпност. Срокът на съхранение беше от 6 до 24 месеца. На 8 април 2014 г. Съдът на ЕС я обяви за невалидна от деня на нейното влизане в сила, тъй като е „широкообхватна и особено сериозна намеса“ в правото на личен живот и на защита на личните данни, която не се ограничава до необходимото. На 12 март 2015 г., по искане на омбудсмана, Конституционният съд на България обяви текстове на Закона за електронните съобщения, с които директивата беше въведена, за противоконституционни. Съдът прие, че самото съхраняване на данните противоречи на конституцията. Един от мотивите беше отпадането на съдебния контрол върху исканията на разследващите за достъп до тях.

В САЩ спорът продължи по друг закон. Раздел 702, добавен към FISA през 2008 г., позволява на службите без индивидуална съдебна заповед да събират чрез местните доставчици съобщенията на чужденци, за които се смята, че са извън страната. На 11 юни 2026 г. Камарата отхвърли с 198 на 218 гласа удължаване до 2 юли и в полунощ на 12 юни разделът изтече за първи път от приемането си, както съобщи NBC News. Годишните разрешения, които FISC одобри през март 2026 г., обаче позволяват събирането да продължи до 17 март 2027 г. Според публикация на Brennan Center от 16 октомври Конгресът още не е подновил текста.

Четвърт век след подписването разделите с ограничен и с неограничен срок на действие имат различна съдба. Разпоредбите, за които Конгресът определи срок, трябваше да бъдат подлагани на нови гласувания и две от тях отпаднаха. Онези без ограничен срок или станали постоянни още през 2006 г. – обменът между службите, писмата на ФБР, финансовият дял – останаха част от правото. Изтичането на 206 и 215 вероятно промени по-малко, отколкото подсказва датата. Самата NSA беше спряла програмата за телефонни записи година по-рано. Делата, образувани преди март 2020 г., продължават по старите правила, а подслушване, което следва човека, остава разрешено в наказателните дела, както е от 1986 г.

Следващият срок е 17 март 2027 г. Според Brennan Center дотогава Конгресът трябва да поднови 702, за да не спре събирането, а администрацията опитва да включи подновяването в закона за разходите за отбрана. Разделът е подновяван през 2012, 2018 и 2024 г., затова по-вероятно е ново подновяване, отколкото трайно отпадане. Законът за отбраната ще покаже дали то ще е придружено от нови ограничения, или не. Законът, с който Буш обеща да изведе наблюдението от „ерата на телефоните с шайба“, днес е без двата си раздела, които позволяваха на службите да проследяват сменените телефони и да получават записи на разговорите. Текстовете, с които президентът обеща да промени културата на агенциите, са постоянна част от законодателството.

Пентагонът вписа сред жертвите на войната с Иран офицер, загинал през март

🇺🇸⚰️ Пентагонът вписа в официалната си статистика за войната с Иран майор Сорфли Давиъс, офицер от Националната гвардия на Ню Йорк, починал на 6 март в базата „Кемп Бюринг“ в Кувейт, седмица след началото на операция Epic Fury. Заедно с неговата смърт в базата данни беше вписана и тази на жена моряк от ВМС, починала през септември. Така официалният брой на загиналите американски военни стигна 21, заедно с 865 ранени.

Промяната се появи вечерта на петък, 9 октомври, в Defense Casualty Analysis System (DCAS), системата, от която Конгресът и Белият дом получават официалните данни за убитите и ранените. За нея първи съобщи вестник The Washington Post. Репортерът на The Intercept Ник Търс в продължение на 6 месеца е поставял въпроса за случая на Давиъс в десетки писма и разговори с говорители на ведомството и в 10 публикации. Във вторник говорителката на Пентагона Патриша Кройцбергер му отговаря: „Ще проверя във ведомството. Нека се обърна към ръководството.“ Три дни по-късно, след нови напомняния в петък, числото в графата за смъртни случаи поради болест или нараняване извън бойни действия, отчетени към „Epic Fury“, се промени от нула на едно.

Нулата стоеше там въпреки собственото съобщение на Пентагона от март, че Давиъс е починал „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Сайтът на DCAS наскоро беше преработен, като бяха въведени по-подробни таблици по категории, но и в тях майорът липсваше. Военните първоначално отчитаха смъртта му към друга операция – „Spartan Shield“, свързана с постоянното американско присъствие в Кувейт, а не в кампанията срещу Иран. Тази версия се разпадна, когато Националната гвардия сама написа в скорошно съобщение, че веднага след като президентът Доналд Тръмп е започнал „Epic Fury“ на 28 февруари, „щабът на дивизията е започнал бойни действия“.

Давиъс беше офицер по свързочните системи в щаба на 42-ра пехотна дивизия. Според съобщение на Гвардията от юни същият щаб е командвал Task Force Spartan, бойния елемент на Сухопътните войски в Близкия изток. Оттам са атакувани ирански цели с новите ракети Precision Strike Missile (PrSM), които се изстрелват от комплексите HIMARS и имат обсег над 480 км. Командирът на дивизията генерал-майор Джак Джеймс нарича операцията „най-голямата и първа кампания с прецизни удари на голямо разстояние в историята на Сухопътните войски на САЩ“. В рамките на същото съобщение Джеймс отдава поименно почит на Давиъс, а Гвардията признава, че майорът е „провеждал операции“, когато е починал.

Пентагонът обаче продължава да разграничава смъртта му от войната с Ислямската република, въпреки че собствената му база данни вече да я отчита. Служител на ведомството заяви пред Task & Purpose, че всички случаи, отчетени допълнително, „не са пряко свързани с войната с Иран“.

Ведомството не е обявило самоличността на жената моряк. Task & Purpose пише, че е била редник или сержант на възраст между 25 и 30 години. Американски служител, пожелал анонимност, каза пред The Intercept, че става дума за самоубийство. В DCAS причината е отбелязана като „предстои установяване“, въпреки че в сайта наскоро да се появи и категория за самонараняване. В имейл от неделя, 11 октомври, неназован служител на Министерството на войната, както ведомството се нарича от септември 2025 г., обясни, че се въвежда категория „в процес на окончателно определяне“, за да бъдат „сведени до минимум закъсненията“ и да се постигне „съгласуваност на данните“ между министерството и Обединения комитет на началник-щабовете. Категорията обаче не е нова: беше възстановена в платформата в средата на юли и големите разминавания продължават и оттогава.

Корекцията беше направена в деня, в който натиск дойде и от Капитолия. В съвместно изявление от петък Адам Смит, най-висшият демократ в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, и колегата му Криси Хулахан съобщиха, че комисията е открила „разминаване в отчитането на загубите от Пентагона“ и е поставила въпроса пред администрацията. „Няма оправдание за грешка с такъв мащаб“, пишат двамата. „Неспособността на министър Хегсет незабавно да поеме отговорност за проблема е и тежка несправедливост към мъжете и жените, които рискуват живота си в служба на страната ни.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговори на същия въпрос три седмици по-рано. На 18 септември The Washington Post цитира шестима американски служители. Петима от тях говореха за поне 22 загинали военни от 28 февруари насам, с 4 повече от тогавашните 18 в DCAS, а шестият – за 23. Изданието отбеляза поименно два случая, които базата не показва, и единият беше Давиъс. Хегсет определи публикацията в X като „ОТВРАТИТЕЛНА и ФАЛШИВА. Пълна ЛЪЖА“. Пентагонът тогава отказа да обясни разминаването. Сега то е признато поне за Давиъс, без никакъв коментар за изявлението на Хегсет от септември.

И след корекцията официалният брой остава по-малко от посочените от служителите най-малко 22 убити. Капитан Бианка Уилкърсън, 37-годишна от Норфолк, Вирджиния, е починала на 18 септември от сърдечен проблем, по думите на брат си пред The Virginian-Pilot. Върнала се е от Саудитска Арабия на 10 септември и е починала в самолета на път обратно. Американски служител потвърди пред The Intercept, че смъртта ѝ е „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Близо един месец по-късно смъртта ѝ не фигурира в DCAS сред случаите, несвързани с бойни действия. Извън статистиката е също моряк, ранен при инцидент на борда на USS Abraham Lincoln (CVN-72) на 25 март, докато самолетоносача е изпълнявал „ударни мисии в подкрепа на операция Epic Fury“. Сержант Девин Сайбел, загинал при учебен инцидент в Ербил на 31 май, е отчетен към друга операция, „Inherent Resolve“.

Най-голямата част от загубите изобщо не е отчетена под името на операцията. На 7 юли, след като Белият дом обяви конфликта за приключил, Пентагонът спря отчитането на жертвите към „Epic Fury“ и премина към безличното „Overseas Operations“, или „задгранични операции“. The Intercept изчисли, че 454 от жертвите в официалната статистика са от периода след тази дата. Според Task & Purpose само през септември са били ранени 95 военни, а нови ранени в бой има и през октомври.

Данните в самата таблица също са претърпели промени без обяснение. При първото примирие на 7 април загубите бяха 385, а по време на паузата в бойните действия постепенно стигнаха 428. На 21 април броят на ранените в бой изведнъж се намали с 15, без публично обяснение. Около 26 май беше вписан смъртен случай поради болест или нараняване в Сухопътните войски, а до 1 юни той изчезна. На 20 юли данните в DCAS бяха променяни многократно и бяха добавени 100 жертви. На същия ден сайтът показа три различни числа за ранените: 413, 427 и 447. Три дни по-късно броят на загиналите падна от 18 на 14. Десетте ранени, добавени към „Epic Fury“ на 22 юли, изчезнаха от таблицата до 25 юли. На всички въпроси за тези промени Пентагонът отговаря с едно и също изречение: „Нямаме какво да предоставим извън публикуваното на сайта на Defense Casualty Analysis System.“

Обяснението на Пентагона е бюрократично: има разминаване между данните, подавани от министерството и Обединеният комитет на началник-щабовете, а новата категория трябва да ги съгласува. Хронологията обаче показва друго. Всяка корекция идва без обяснение. Смяната на етикета на 7 юли отдели от „Epic Fury“ повече от половината жертви. А смъртта на Давиъс беше вписана в статистиката едва след едновременния натиск на комисия на Конгреса и журналист, при това с уточнението, че смъртта му не е пряко свързана с конфликта, макар Гвардията вече да беше казала обратното. Пропуснатите смъртни случаи са включвани в официалния брой чак при външен натиск. Проверката ще дойде при следващото обновление: ако категория „в процес на окончателно определяне“ наистина цели по-бързо отчитане, смъртта на капитан Уилкърсън ще се появи в DCAS, без някой отново да пита за нея.

Химс във Варшава: без Тръмп циркът свършва, митата и натискът остават

🇺🇸🛡️🇪🇺 Евентуална администрация на демократите след края на втория мандат на президента Доналд Тръмп ще спре заплахите към Дания и нападките по адрес на Канада, но няма да върне отношенията между САЩ и ЕС към състоянието им преди него. Вашингтон ще продължи да притиска европейците да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, няма да бъде по-либерален в търговията и може просто да не разполага с парите за досегашната си роля. Тази прогноза направи на 13 октомври 2026 г. на Варшавския форум за сигурност Джим Химс, старшият демократ в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.

Химс говореше в панела „Нова европейска архитектура за сигурност“, воден от Бронуен Мадокс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. До него на сцената седяха адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, Бартош Гродецки, началник на Бюрото за национална сигурност към полския президент Карол Навроцки, и Ерик Беранже, изпълнителен директор на европейския ракетен производител MBDA. Въпросът от залата беше зададен от Йоел Линайнмяки, експерт във Финландския институт за международни отношения (FIIA), който на следващия ден публикува отговора в X. В периода 2019-2023 г. Линайнмяки заема поста специален съветник на тогавашния външен министър Пека Хаависто и подготвя доклада за присъединяване на Финландия към НАТО. Изследва и споразумението от 18 декември 2023 г. за отбранително сътрудничество със САЩ, което предоставя на Пентагона достъп до 15 финландски бази и полигона. Той попита какво ще остане същото и какво ще се промени в очакванията на бъдеща администрация на демократите към Европа в областта на сигурността и отбраната.

„Привидно, привидно всичко ще бъде различно“, започна Химс. Той допусна, че демократите ще спечелят предстоящите междинни избори на 3 ноември, което смята за вероятно, а след две години в Белия дом ще има демократ. „Няма да има заплахи към Дания. Няма да има нападки към Канада. Всички нелепи, циркови изяви на сегашния президент, които не служат на никаква реална цел и всъщност вредят, ще изчезнат. Ще се върнем към по-дипломатичния си, глобалистки облик“, каза конгресменът и повтори: „Привидно.“ Тръмп настоява САЩ да придобият Гренландия, автономна територия на Дания, а Канада наричаше потенциален 51-ви щат.

Химс, който сам признава, че никога не е пестил критиките към Тръмп, призна, че зад цирка често се крие истина. „А истината е, че американците са осъзнали, и Тръмп се възползва от това, че цяло поколение сме плащали много висока цена за отбранителния чадър“, посочи той. Затова натискът върху европейците ще продължи и при следваща администрация. В това Химс вижда парадокс: „имаме нужда Европа да изгради индустриална база за своята отбрана“, но според него това значи също, че „трябва да спрем да настояваме европейците да купуват американско оръжие“.

Този парадокс се прояви и на самата сцена. Беранже, чиято компания влага 5 млрд. евро в нови мощности през следващите 5 години, настоя европейските производители да получават предимство при оръжейните поръчки: ЕС може да разгърне пълния си капацитет само ако сама развива способностите си. Гродецки зае обратната позиция. Той посочи, че SAFE, механизмът на ЕС за финансиране на отбранителни поръчки със заеми за 150 млрд. евро, изключва САЩ и Турция, а според него „всяко географско ограничение вече няма смисъл“.

Химс нарече натиска за поделяне на тежестта „тектоничен факт“. Според него отвъд океана има консенсус, че цената, платена в следвоенната епоха, „започвайки някъде от 70-те години, когато започнахме да се деиндустриализираме“, е била твърде висока. Първото следствие засяга търговията. Химс е бивш банкер от Goldman Sachs и между 2017 и 2019 г. ръководи т.нар. Коалиция на новите демократи, центристката група на партията в Камарата. Той се определи като „един от последните привърженици на свободната търговия във Вашингтон“ и призна, че затова му е трудно да го каже: „не очаквайте демократическа администрация изведнъж да стане много по-либерална в търговията“. Това щяло да остане „постоянен дразнител“ в отношенията с Европа.

Второто следствие са парите. „Винаги съм малко скептичен, когато съм в Европа и чувам политиците да казват, че ще харчим 5–6% от БВП, имайки предвид колко по-развита е социалната държава тук спрямо американската“, каза Химс. Според него Европа и САЩ се сблъскват с фискални ограничения, каквито не са познавали до момента: „Дългът ни е 100% от БВП. Имаме зашеметяващи задължения по Medicare, за които не е осигурено финансиране. Така че може просто да нямаме парите да играем ролята, която сме играли досега.“ Medicare е федералната здравна програма за хората над 65 години. Според прогноза на Бюджетната служба на Конгреса от февруари 2026 г. дългът, притежаван от инвеститори, е достигнал 101% от БВП за фискалната година, приключила на 30 септември.

Целта, чието постигане Химс поставя под съмнение, е обща за ЕС. На срещата на върха в Хага миналия юни съюзниците се ангажираха до 2035 г. да инвестират 5% от БВП за отбрана и свързаната с нея сигурност, от които 3,5% за основни отбранителни разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. беше посветена главно на нейното изпълнение. Източният фланг върви по-бързо. Според годишния доклад на НАТО Полша е отделила 4,3% от БВП през 2025 г. и това е най-големия дял в съюза. Литва се е ангажирала да отделя 5-6% годишно до края на десетилетието.

Последните думи на Химс бяха за историята. „Гените ни са по-изолационистки, отколкото си спомняме“, каза той и нарече това опасно не само заради Русия. Предизвикателствата занапред вече не са нацизмът, фашизмът и комунизмът, а пандемиите, климатичните промени и изкуственият интелект, с които можем да се справим само на глобално равнище. Мадокс обобщи отговора му така: „По-малко театър, но вероятно митата остават, а за отбраната – не много повече. Отрезвяващо послание.“

По-рано в същата дискусия Химс очерта перспективите в краткосрочен план, в който предвижда далеч по-бърза промяна. Тръмп според него се намира в „много различно положение“ от Конгреса и населението, а всяко предложение в Конгреса за военна помощ или осъждане на руски действия се приема с мнозинства от 3/4 – както в Камарата, така и в Сената. Анкетите и прогнозните пазари сочат „доста масово отхвърляне на президента“ на изборите: почти сигурна смяна на мнозинството в Камарата на представителите и доста вероятна в Сената. В началото на септември осреднени резултати на Silver Bulletin от анкетите за партийни предпочитания даваха на демократите преднина от 6,6%. „Това означава, че пакетите с помощ минават не за 9 месеца, а за 9 дни или 9 седмици“, каза Химс. Мадокс го попита дали междинните избори биха могли веднага да променят подкрепата за Украйна, а той отговори, че законодателният процес отнема време. Механизмът, на който залага, е бюджетът. Според него Тръмп е „човек без идеология“, сключващ сделки. Ако демократите поемат контрола върху бюджета, той „ще трябва да сключи сделка, за да финансира приоритетите си“, а по-решителна и последователна подкрепа за Украйна би била едно от исканията в замяна.

Останалите на сцената виждаха по-малко пукнатини. Според Каво Драгоне отношенията между Европа и САЩ от военна гледна точка „никога не са били по-силни“. Гродецки не прие твърдението, че Вашингтон е изгубил интерес към сигурността на Европа: той продължава да допринася със сили на терен, индустрия и наука, а прегледът на американското военно присъствие в света и Европа, който Варшава чака, се очаква през ноември.

Химс говори и за Китай. Според него той има нужда от пазарите в Европа и Северна Америка и предпочита те да не действат заедно по търговските въпроси. Радват го Брекзит, раздорите в ЕС и поредната война на САЩ в Близкия изток. Войната в Украйна обаче би трябвало да тревожи Пекин, защото неговата армия не е изпитана в реален бой, „разядена от корупция“ и най-много би могла да води „войната отпреди 30 години“ с големи, сложни и уязвими платформи, докато украинците са променили самия характер на войната. За да стигнат до Тайван, тези платформи трябва да прекосят около 160 км открито море. „Пекин сега трябва да си казва: Боже мой, всички вложения, с които сме довели армията и своите стратегически способности до сегашното им равнище, може да се окажат без значение“, каза Химс.

Казаното във Варшава засяга два времеви хоризонта. Краткосрочният е свързан с Конгреса: ако Камарата бъде спечелена от демократите, което според анкетите е вероятно, от януари тя ще контролира бюджета и чрез него ще може да влияе върху помощта за Украйна. Дългосрочният е свързан с Белия дом след 2029 г. и там промяната, която Химс обещава, е предимно в тона. Каво Драгоне не вижда пукнатина, но говори за връзките между армиите, докато Химс я открива в бюджетите и митата. Дали Химс е прав, ще си проличи по две неща. Първото е дали мнозинството на демократите в Камарата ще използва бюджета, за да свали митата върху европейския внос, или ще ги остави, както той предвижда. Второто е дали кандидатите ѝ за президент през 2028 г. ще обещаят на ЕС по-голям американски принос в отбраната му, или ще повторят искането той да плаща сам. Ако и двете неща потвърдят думите му, Европа ще получи от демократите по-учтив съюзник, който иска още от същото.

Пет самоубийства за месец в Киберкомандването на САЩ и NSA

Киберкомандването на САЩ работят във Форт Мийд, Мериленд. 📸 Снимка: Chip Somodevilla/Getty Images

Служители на Киберкомандването на САЩ работят във Форт Мийд, Мериленд. 📸 Снимка: Josef Cole/US Cyber Command

🇺🇸🕯️ Петима души, чиято работа е била свързана с мисии на Киберкомандването на САЩ и Агенцията за национална сигурност (NSA) във Форт Джордж Мийд, Мериленд, са се самоубили между началото на юни и началото на юли 2026 г. Случаите са последвали толкова бързо една след друга, че в самото командване ги свързали в клъстер от самоубийства – термин, с който в Пентагона обозначават серия, по-сгъстена от обичайното дотолкова, че изисква конкретни мерки. Първи за това съобщи Bloomberg на 6 август. На 28 септември балтиморското издание The Banner назова втори от починалите и описа натиска на законодатели от Мериленд за промени, включително в правилото, заради което Конгресът първоначално не е бил уведомен.

На 22 юни генерал Джошуа Ръд, който от март оглавява паралелно Киберкомандването и NSA, докладва на персонала за три самоубийства за последните две седмици. Часове по-късно технически сержант от ВВС Кевин Сталингс, анализатор на разузнавателни данни от дигитални мрежи, е открит мъртъв, сочат записи на полицията. На 6 юли се самоубива Кевин Полсън. Бригаден генерал Джоед Карбонел-Лопес извести за смъртта му подразделение на Националната гвардия на Мериленд, което подпомага киберсилите от Форт Мийд, и написа: „Обадете се на приятеля, от когото нищо не сте чували от последното учебно събиране.“ Три дни по-късно базата събра военнослужещи, семейства и цивилни служители на обучение за психично здраве.

Сталингс беше на 36 години и прекара почти две десетилетия във ВВС. Семейството му пожела името му да бъде публикувано, за да привлече внимание към самоубийствата. „Кевин се грижеше за всички. Вярвам, че мисията му беше да пази всички нас“, казва брат му Адам. Полсън беше на 40 години, служител на NSA по операции за въздействие в киберпространството и капитан от Военновъздушната национална гвардия на Мериленд. Близките го описват като един от най-опитните наставници и оператори в Силите за национални кибермисии (Cyber National Mission Force) – елитно звено за оказване на пряка подкрепа за американските операции в чужбина. Според хора, запознати със случаите, някои от самоубилите се работили именно там. Сестрата на Полсън Лесли Мейнард разказва пред The Banner за смени до 16 часа и за месеци, в които той не се е обаждал у дома.

Защо петимата посягат на живота си, остава неясно. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочват, че самоубийството рядко има само една-единствена причина. Bloomberg пише, че мотивът не става ясен от документите. Остава неизвестен дори за онези, които ги познавали, а военните разследват обстоятелствата около поне един от случаите. Бащата на Сталингс, който признава, че не е знаел с какво се занимава сержантът, обвинява войната с Иран и вярва, че синът му е вършил неща, които не е искал да върши. Мейнард свързва напрежението на брат си през годината със сложно лично положение, за което се е тревожел, че може да му коства работата.

Служителите на Киберкомандването и NSA често прекарват серии от дълги смени в защитени помещения без прозорци за работа с класифицирани данни, а правилата за работа с такива не им позволява да говорят за деня си вкъщи. Правителствен служител каза пред Bloomberg, че тази година натоварването е скочило рязко заради войната с Иран и други конфликти, а също така заради надпреварата да се използват и да се отблъскват модели на изкуствен интелект, които все по-умело пробиват компютърни системи. Психологът Ерик Миярес, работил за военните в NSA, интервюира 50 кибероператори като част от свое непубликувано изследване и при част от тях описва безсъние, загуба на памет, натрапчиво премисляне и телесни болести.

Андрю Шока, бивш армейски офицер, служил 7 години в командването, описва място, където е трудно да си вземеш почивка и да поискаш помощ. „Винаги има криза и всичко винаги е приоритет. Изхабявахме хората по-бързо, отколкото успявахме да подготвим нови“, обобщи той. Джошуа Стийфъл, бивш експерт в щаба на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите, разказа пред Breaking Defense на 11 август за екипите „разгърнати на място“: 2-3 години непрестанни операции с неизвестен край и прибиране вкъщи всяка вечер. Стийфъл сравнява лятото във Форт Мийд с тези епизоди от последните 25 години в две други малобройни и силно натоварени общности, специалните сили и операторите на дронове, които оттогава са изградили програми за психологическа устойчивост. Командването за специални операции (SOCOM) влага в своите близо 80 млн. долара годишно. Киберсилите, пише Стийфъл, до голяма степен не са превърнали в достатъчно финансирана система за превенция и грижа годините на предупреждения.

Част от пропуските са записани в документи много по-рано от последното лято. Законът за отбранителната политика (NDAA) за фискалната 2024 г. възлага проучване на професионалната устойчивост на основните оперативни киберекипи. Според копие, получено от The Record, то формулира заключение, че наличните ресурси и програми са „неадекватни и могат да застрашат дългосрочната готовност на личния състав“. Неговата препоръка за отделни екипи за психологическа грижа не е изцяло спазена, планът за изпълнение не е стигнал до Конгреса. Друга преграда е допускът. По описанието на Стийфъл военните медици в базата обикновено нямат допуск до класифицирана информация и приемат в помещения, където класифициран разговор е невъзможен, затова операторите не могат да им разкажат пълно какво им тежи. Райън Шабан, ветеран от армията и кандидат за Камарата на делегатите на Мериленд, твърди, че мнозина крият своите проблеми от страх да не загубят допуска си. Законът за отбранителна политика от декември 2025 г. вече изисква специалисти по психично здраве с допуск на всички обекти на Киберкомандването, но септември представителката Сара Елфрет, демократка от Мериленд и член на Комисията по въоръжените сили, още говори за „недостиг на специалисти и на достъп“. Тя обяснява и защо Конгресът първоначално не е бил уведомен: част от починалите са цивилни, а дефиницията на Пентагона за клъстер включва единствено военнослужещи. Във Форт Мийд работят около 18 хил. военнослужещи и 41 хил. цивилни служители.

През април Ръд писа до двете комисии по въоръжените сили, че един от водещите му нефинансирани приоритети са 11 млн. долара за „когнитивна, психологическа, физиологична и духовна поддръжка на кибероператори, работещи с висок оперативен темп“. В списъка искането е второ. Комисията по бюджетни кредити в Камарата на представителите го включи в проектобюджета за отбрана за следващата фискална година а сенатор Крис Ван Холън от Мериленд го подкрепя. На 7 август, ден след материала на Bloomberg, министърът на отбраната Пийт Хегсет публикува видео, в което не спомена нито дума за самоубийствата. Той изтъкна като основно предизвикателство „остарялата система за управление на кадрите, която не подкрепя напълно най-ценния ни ресурс“, т.е. „нашите хора, нашите кибервоини“, след което продължи да говори за реформата Cybercom 2.0.

The Record твърди, че в редиците на NSA също е имало скорошни самоубийства. Заместник-директорът на агенцията Тим Косиба е бил повикан в Белия дом през август, въпреки че по думите на двамата източници разговорът се е концентрирал над военните киберсили. Друг източник на вестника пише, че Белият дом е „чувствителен“ към темата, след като през август президентът Доналд Тръмп отхвърли съобщенията за тежки условия на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln и заяви, че рекордното му разгръщане „съвсем не е достатъчно дълго“.

„Не искат никой да прави паралели с темпото, с което карат хората да работят“, добави източникът за Форт Мийд. Водещите демократи в комисиите по разузнаването, Марк Уорнър и Джим Хаймс, към 17 септември  все още чакат отговор от NSA какво предлага тя на служителите си.

Щабовете на двете комисии по въоръжените сили вече са изслушали командването, включително на брифинг в Камарата на 3 септември, а сенатор Анджела Алсобрукс е поискала отделен брифинг. Най-вероятният законодателен път е следващият закон за отбранителната политика, който обикновено се гласува в края на годината. Елфрет иска в него по-бързи допуски за психолози, които да работят само с персонала на Киберкомандването, и дефиниция на клъстер, която да брои и цивилните, макар че сама нарича второто почти безнадежден опит за тази година. Източник в Конгреса обяснява пред The Record, че действащото законодателство дава опора за промени в правилата, но не и за нови пари, а правителството работи с временно финансиране до 11 декември. Затова вероятно първо ще се придвижат мерките, които не искат нови пари, като допуските и настояването Пентагонът да внесе план за изпълнение. Парите минават по друг път: 11-те милиона вече са в бюджетния проект на Камарата. Проверката ще дойде с окончателните текстове: дали дефиницията ще брои и цивилните, дали сумата ще оцелее и дали планът по проучването от 2024 г. ще стигне до Конгреса.

Ако вие или ваш близък имате мисли за самоубийство, потърсете помощ: при непосредствена опасност на 112, а за разговор на Телефона на доверието на Българския Червен кръст, 02 492 30 30.

Роман на бивш офицер под прикритие осмива провалената програма NOC на ЦРУ

🇺🇸📖 Бивш офицер на ЦРУ, работил под неофициално прикритие, издаде сатиричен роман, в който програмата за шпионаж под дълбоко прикритие е изобразена като неизправна из основи. Книгата „The Pickle Factory“ излезе в края на юли под псевдонима Сам Р. Ойкен, след като цензорите на ЦРУ отхвърлиха ръкописа през 2014 г. и дадоха окончателно разрешение едва в началото на 2026 г. Тя е обявена за художествена измислица, но по думите на бивши служители на ЦРУ пред The Washington Post съдържа слабо прикрити истински подробности за шпионските операции на ведомството.

Заглавието, което в превод гласи „Фабриката за туршии“, е стар вътрешен прякор на ЦРУ, засвидетелстван в печат поне от 1965 г. с произход, който до момента така и не е изяснен. Подзаглавието описва книгата като „небивалица за ЦРУ“, но Ойкен не оставя съмнение, че описва истинското ведомство: „Почти невъзможно е външен човек да проумее колко посредствена е станала агенцията. Само обемът на роман може да отдаде на темата дължимото.“

Повечето офицери на ЦРУ работят под официално прикритие и зад граница обикновено се представят за американски дипломати. Онези под неофициално прикритие, известни със съкращението NOC (nonofficial cover), се представят най-често за бизнесмени или консултанти, нямат видима връзка с правителството на САЩ и затова работят без дипломатически имунитет.

Освен че осмива ръководители на NOC, чиито биографии, а понякога и имена, са съвсем леко променени от действителните, романът разказва как след 11 септември 2001 г. ЦРУ се бори да получи милиарди долари, заделени от Конгреса за многократно разширена програма NOC, и допуска, че част от тях може да са били тайно пренасочени за други цели. Бивш колега на Ойкен, пожелал анонимност, описва разширяването като истинско „фиаско“, в което „резултатите бяха второстепенни, разписките бяха първостепенни, а харченето беше над всичко“. Според него кариерата на Ойкен обхваща две епохи: прецизната система до атентатите и раздутата след тях, в която млади и зле подготвени офицери бяха изпращани набързо на терен. Групи от тях са разположени в около 12 тайни „платформи“ в чужбина и до 2008 г. почти всички бяха закрити като неуспешни.

Картината не почива само на думите на хора отвътре. През февруари 2008 г. Los Angeles Times съобщи, че след атентатите ЦРУ създава до 12 фирми паравани в Европа и другаде, харчи стотици милиони долари за тях и закрива всички освен две, защото бизнес пътниците по правило не се срещат с ал-Кайда или мрежите за разпространение на оръжия за масово поразяване.

„Бяха изградени по теорията на филма Field of Dreams построй ги и целите ще дойдат“, обясни тогава бивш високопоставен разузнавач. През декември 2013 г. вестникът съобщи, че програмата, официално наречена Global Deployment Initiative, струва поне 3 млрд. долара за десетилетие и увеличава броя на NOC от няколко десетки на няколкостотин. Източниците му я нарекоха „колосален провал“: малцина от новите офицери са владеели разговорен пущу или урду.

Самият Ойкен постъпва в ЦРУ през 1996 г. като франкофон, възпитаник на юридическия факултет на Харвард, работил в адвокатската кантора Covington & Burling, сочат разсекретени документи, прегледани от The Washington Post. През 1999 г. е избран за 20-годишно назначение под дълбоко прикритие, необичайно дълго за NOC, според документите някъде в Европа. Мисията е прекъсната; друг анонимен бивш служител твърди, че заради проблем на контраразузнаването, който няма връзка с работата на Ойкен. После обучава курсанти, а по-късно поема ръководна роля. В документите е обозначен като „QRN“, което според колегите  му значи NOC за бързо реагиране: елитна група, чиито членове често пътуват с чужди паспорти за особено чувствителни разузнавателни задачи, често за подслушване. Като ръководител на QRN той „е упражнявал надзорни правомощия над повече от 80 подчинени“, показват съдебните книжа.

Раздялата му с ЦРУ от декември 2010 г. е ожесточена, сочат разсекретени и съдебни документи. Неговите началници го обвиняват във финансови нарушения, неуместни романтични връзки с подчинени, отсъствия от ръководната работа, тормоз и липса на вербовки. В един меморандум се говори за „хроничен случай на дългогодишно поведение, което е подкопало напълно доверието на ръководството в посочения офицер“. В частично зачернен имейл от 2009 г. бъдещият началник на NOC обещава, че Ойкен „ще се прибере у дома още първия ден, в който седна на стола“, и го определя като „онзи вид порцелан, който с нетърпение чакам да счупя“. Ойкен отхвърля обвиненията: „Нахвърлиха ми се като глутница диви кучета.“

През 2015 г. под псевдонима Мак Чарлз, той завежда иск за 25 млн. долара във федералния окръжен съд на окръг Колумбия. Твърди, че ръководители в ЦРУ са кроили заговор да го уволнят, тъй като не одобрявали неговата връзка с друга служителка NOC, негова годеница, с две десетилетия по-млада, и че спирането на книгата, тогава озаглавена „Madhouse: A Forbidden Novel of the CIA“, е част от кампания за отмъщение. Искът е прекратен по процедурни причини през март 2016 г. Разказите на уволнения офицер и на ведомството, документирало обвиненията си срещу него, остават несъвместими.

Бившите служители на ЦРУ са задължени да представят всичко, свързано с кариерата им, на комисията за преглед на публикации, която зачерква онова, което смята за класифицирано. „Години наред, след като представих ръкописа на романа си, настояваха, че не мога да публикувам нито една дума. Чисто и просто нарушение на Първата поправка“, каза Ойкен, имайки предвид конституционната защита на словото. През 2017 г. тогавашният изпълнителен директор на ЦРУ Мероу Парк отмени пълната забрана, но по думите на Ойкен след това агенцията „се опита да зачеркне над половината книга, срещу което се борих, зачеркване по зачеркване, докато не отстъпиха“. Парк не отговори на молба за коментар, а говорител на ЦРУ отказа коментар.

ЦРУ по традиция посреща враждебно книгите на бивши NOC. Службата осъжда автор с псевдоним Ишмаел Джоунс заради критичната му документална книга „The Human Factor“ от 2008 г. Тя е издадена без да има одобрението нз цензорите и през 2012 г. авторът е задължен от федерален съдия да се откаже от печалбата от бъдещите ѝ продажби. Мемоарите „Life Undercover“ на Амарилис Фокс Кенеди, също служила като NOC, излизат през 2019 г. сред твърдения, че не са получили окончателно одобрение, но не е известно да е била санкционирана някога.

Фокс Кенеди е един от заместник-директорите на националното разузнаване и надзирава разходите на ЦРУ и на цялата разузнавателна общност от 18 служби в Службата за управление и бюджет (OMB) до май 2026 г. Пред The Wall Street Journal в началото на юни тя аргументира своята оставка отчасти с липсата на надзор над това как разузнаването харчи парите на данъкоплатците, в т.ч. златни кюлчета: „Не можех да продължавам да подписвам чековете.“ ЦРУ отвърна, че държи надзорните комисии в Конгреса „изцяло и своевременно информирани“.

Ойкен описва NOC като закостеняла структура, която спешно се нуждае от реформа. „Съществува един вид ръководители в ЦРУ, които предпочитат NOC да са счетоводители на пълен работен ден, а не шпиони, които поемат риск на терен“, каза той. „А междувременно те пилеят милиарди долари и си затварят очите, докато приближените им отнасят купища златни кюлчета.“

През май 2026 г. ФБР задържа Дейвид Дж. Ръш, висш служител на ЦРУ, работил в строго секретни проекти на разузнаването. В дома му в Ашбърн, щата Вирджиния, агентите намериха 303 еднокилограмови кюлчета злато на стойност над 40 млн. долара и около 2 млн. долара в брой. Според документите на обвинението от ноември 2025 г. до март 2026 г. Ръш е поискал от правителството чуждестранна валута и злато за десетки милиони долари за „служебни разходи“. Обвинението обаче не засяга златото: то е за кражба на публични средства чрез 744 часа фиктивен военен отпуск и заплата, завишена с дипломи, които той не притежава. На 11 септември съдът удължи до 8 октомври срока за обвинителния акт, за да могат страните да постигнат споразумение за признаване на вина и да избегнат процес с класифицирана информация.

Съпоставен с публичния архив, романът има различна опора в двете си основни твърдения. Провалът на платформите е документиран от Los Angeles Times през 2008 г. 5 години по-късно същият вестник писа, че цялата програма е струвала поне 3 млрд. долара. Подзаглавието нарича книгата небивалица, но сметката, която тя осмива, е истинска. За внушението, че част от милиардите може да са пренасочени, в публичните източници потвърждение няма. Делото срещу Ръш не е такова потвърждение, тъй като произлиза от съвсем друг период и засяга фиктивния отпуск и завишената заплата, а не златото.

Най-близкият документ, който може да хвърли повече светлина върху произхода на златото, е споразумението, което страните трябва да финализират до 8 октомври. Ако изложението на признатите факти обясни връзката между златото, служебните разходи и дома на Ръш, съдебният архив ще даде повече конкретика за надзора върху тези средства. Ако споразумението се ограничи до фиктивния отпуск и завишената заплата, въпросът за златото ще остане без съдебно изяснение.

Еритрейската опозиция избра съвет в изгнание и се готви от Адис Абеба

🇪🇷🗳️🇮🇱 Еритрейското опозиционно движение „Бригада Нхамеду“ избра свой международен съвет от 51 души и започва подготовка за свалянето на президента Исаяс Афеверки, съобщава Haaretz. През август 1300 еритрейци гласуваха в зала в Нес Циона в централен Израел. По същото време подобни събирания се проведоха в още 17 общности по света, като местата в съвета са разпределени според големината на всяка от тях.

Подробностите представя Ран Шимони в репортаж от 20 септември, за който посещава склад в южен Тел Авив – един от центровете за организация на мрежата. Един от членовете на съвета на име Мулуе Султан заяви, че от изборите насам се провеждат заседания по три часа седмично, за да обсъждат финансиране, разпределение на отговорностите, базата в Етиопия и връзките с хората, останали в Еритрея.

Начело на движението е Бейене Герезгихер, който днес живее в етиопската столица Адис Абеба. Напуска Еритрея и попада в ръцете на трафиканти на хора в Либия през 2012 г. и година по-късно успява да стигне до Нидерландия. Три години след това започва да публикува ежеседмични обръщения към еритрейците в социалните мрежи и да посещава общностите им по света.

За финансите отговаря Давит Тефери, 43-годишен канадски бизнесмен от еритрейски произход, който разговаря с Haaretz от Вашингтон. В Израел организацията представляват Атаклити Абрахам Майкъл и Мулуе Султан. Ръководството вече има отговорници за финансите, дипломацията, организирането на общностите и военната дейност.

„Опозицията ни беше неефективна в последните 20 години. От 2022 г. насам се появи истинска опозиция, с нови лица, нови гласове и нови методи“, заявява Тефери.

Движението се противопоставя на 80-годишния Афеверки – един от водачите на войната за независимост от Етиопия, който управлява като президент от 1993 г. Еритрея никога не е провеждала национални избори, конституцията никога не е влизала в сила, а независимата преса е закрита. Наборната служба е безсрочна и за мнозинството от младите мъже и жени продължава години. Бригадата твърди, че представлява около 2 милиона еритрейци в изгнание и обещава, че ще ги върне у дома.

Присъствието в Етиопия дава на движението възможност да организира своята дейност в непосредствена близост до границите на Еритрея. Според докалд на Международната кризисна група от началото на 2025 г. Адис Абеба открито приема бригадата на собствена територия. През януари същата година тя организира конференция в етиопската столица, а през юни обяви официално своята подкрепа за Еритрейския фронт на синята революция. Синьото е отличителният цвят на опозицията на президента, а червеното – на неговите привърженици.

„Имаме свобода да действаме оттук“, уверява Герезгихер. Анализ на Armed Conflict Location and Event Data (ACLED) посочва, че Етиопия не само приема, но и финансира еритрейски опозиционни организации, една от които е „Бригада Нхамеду“. Той обаче не посочва конкретни суми или доставки за движението и сам по себе си не установява предоставяне на оръжие или обучение от етиопската армия.

Това присъствие съвпада с напрежение между Етиопия и Еритрея, които са струпали войски по общата си граница. Етиопският премиер Абий Ахмед многократно нарече еритрейското пристанище Асаб етиопско, а излаза на Червено море определя за въпрос от жизненоважно значение за страната си. През януари 2026 г. Адис Абеба обяви, че е заловила пратка боеприпаси от Еритрея, предназначена за въоръжените групи Фано в Амхара. Асмара отхвърли обвинението като измислено. Двете страни се обвиняват взаимно в предлагане на убежище на въоръжени противници на съседното правителство.

Именно в Етиопия ръководството на бригадата планира да изгради силата, с която да премине границата. Според Герезгихер диктаторът няма да им позволи да се върнат свободно. Лидерът казва, че движението още не е набирало хора, но твърди, че мнозина очакват да бъдат призовани.

„Готови сме за подходящия момент и мисля, че сме близо до него. Много близо.“

Изявлението на Герезгихер не уточнява на какъв етап се намира военната подготовка. Още на 27 май 2025 г. етиопският сайт Zobele Post съобщи, позовавайки се на анонимин източници, че движението е започнало военно обучение на две места в Етиопия, едното от които в региона Афар. Разминаването му с твърдението на лидера, че не са набирали активно хора, остава неизяснено.

Освен това организацията заяви, че има източници в Еритрея – от обикновени граждани до висши офицери и държавни служители. По нейни сведения стотици хиляди хора в страната гледат обръщенията на лидера въпреки ограничения достъп до интернет, а името на бригадата се появява със спрей по стени в Асмара, в училища и затвори.

В Германия дейността на местното крило е предмет на разследване за тероризъм. На 15 септември, пет дни преди публикацията на Haaretz, германската федерална прокуратура съобщи за ареста на двама души край Саарбрюкен и в Щутгарт по подозрение в членство в терористична организация – Brigade N’Hamedu Deutschland.

Според обвинението еритрейският гражданин Мерхави А. е бил неин генерален секретар, а германският гражданин Шимангус Т. – първият председател от началото на 2023 г. Прокуратурата уточнява, че крилото е основано през август 2022 г. с цел сваляне на режима. Тя го обвинява, че е организирало насилие срещу събития на привърженици на режима през 2022 и 2023 г. в Гисен и през септември 2023 г. в Щутгарт, като е приемало за допустимо и насилието срещу германската полиция. През лятото на 2024 г. групата е обявила, че прекратява насилствените действия извън Еритрея. Репортажът на Haaretz не споменава задържанията.

В Израел конфликтът прерасна в мащабни сблъсъци през септември 2023 г. в Тел Авив, когато фестивал на еритрейското посолство събра заедно противници на режима, облечени в синьо, и негови привърженици в червено. Приблизително по същото време сблъсъци имаше и в Швеция, Германия, Канада и САЩ. Доклад на специалния докладчик на ООН от май 2025 г. отчита поне 9 еритрейци, убити в Израел след събитията през септември 2023 г. Сред тях има както противници, така и привърженици на властите в Асмара.

Тефери казва, че никой в ръководството не е предвиждал насилието и че съжалява за него. В същото време той признава, че след сблъсъците ръководството е видяло в привързаността на еритрейците към родината възможност да ги организира политически. „Оттам започна да се оформя истински опозиционен апарат.“

Султан, който живее в Израел от 2008 г. и е сред малцината еритрейци с признат статут на бежанец, предлага полицията да снима присъстващите на събитията на посолството и да ги арестува. „Аз пръв подкрепям депортирането на привържениците на режима“, добавя той.

Паралелно с организирането на диаспората движението търси международна подкрепа. Тефери е участвал във Вашингтон в срещи с членове на Конгреса и служители на администрацията и публикува снимки от разговорите. През юни е сниман с републиканския конгресмен Рони Джаксън.

„САЩ, Израел и страните от Залива имат голям интерес от партньор в региона на Червено море“, твърди Тефери.

Герезгихер е по-предпазлив и признава, че контактите във Вашингтон все още не означават официално признание. „Сами няма да можем да извършим демократична революция в Еритрея. Нуждаем се от международна подкрепа.“

През същите месеци администрацията на Доналд Тръмп поддържа диалог с Асмара. През април се появиха сведения за тайни разговори за отмяна на американските санкции срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия. Така движението търси подкрепата на администрация, която в същото време разговаря с режима, което то иска да свали.

Последиците от опозиционната дейност засягат и роднините, останали в Еритрея. Докладът на ООН описва наблюдение и заплахи срещу еритрейци в изгнание и наказания срещу техни близки в страната. Атаклити, който живее в Израел от 2011 г. и днес работи като чистач на стълбища, разказва, че синът му е бил отведен от училище и държан в затвора две години, преди да избяга в друга африканска държава.

„Най-малкият ми син, на 14, е задържан до 17-годишна възраст, а оттам ще го вземат в армията“, казва той.

Герезгихер твърди, че режимът се е опитал да внедри свои хора в организацията, за да я разбие отвътре.

Към септември 2026 г. „Бригада Нхамеду“ има избран международен съвет, ръководство с разпределени отговорности и открито присъствие в Адис Абеба. Наред с политическата ѝ дейност има публични сведения за военно обучение и етиопско финансиране, но с различна степен на достоверност. Те не позволяват да се установят числеността, въоръжението и способностите на евентуални нейни подразделения.

Позицията на Етиопия би имала решаващо значение за изграждане на въоръжена сила на нейна територия. Открит конфликт с Еритрея би могъл да промени условията за дейността на бригадата, но не гарантира, че ще се превърне във военен фактор.

Независима проверка на сведенията за обучение, както и документирани оръжейни доставки или участие на етиопски инструктори, биха дали по-видима представа за реалната военна подготовка. Допускането на движението да действа открито в Етиопия вече е засвидетелствано, но при настоящата проверка не беше открит публичен акт за формалното му признаване като алтернативно правителство или представител на еритрейския народ. Това би било политически ход, военната помощ следва да се установи отделно и може да бъде осигурена и без такъв.

Конгресът на САЩ изпрати на Тръмп първия проукраински закон от 2024 г.

🇺🇸🏛️ Камарата на представителите на САЩ прие в сряда вечерта с 262 на 159 гласа закон, който дава на президента право да налага мита до 100% на най-големите купувачи на руски петрол и газ и също така разширява санкциите срещу руската държава и финансовата ѝ система. Сенатът одобри текста през август с 86 на 11 гласа. Камарата не го промени, затова документът отива направо на бюрото на Доналд Тръмп за подпис. Това е първият закон в подкрепа на Украйна, минал през двете камари на Конгреса, откакто през април 2024 г. законодателите одобриха пакет от около 61 млрд. долара военна и икономическа помощ за Киев.

Текстът носи името на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм, който го внесе през април 2025 г. и близо година и половина води преговорите по него. Още тогава проектът събра 84 съвносители в Сената, а близнакът му в Камарата, внесен от републиканеца от Пенсилвания Брайън Фицпатрик, получи подкрепата на 151 демократи и републиканци. Повече от година широката подкрепа не стигаше, за да бъде насрочено гласуване. Греъм почина внезапно през юли от дисекация на аортата, малко след като се беше върнал от Киев. Преди смъртта си той обяви, че е постигнал споразумение с Белия дом за обновен текст. Окончателното заглавие е Закон „Линдзи О. Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран от 2026 г. Самият документ е от 61 страници.

Сърцевината на закона се крие в енергетиката. Президентът може да наложи мита до 100% върху стоките на 5-те държави, които купуват най-много руски петрол и газ, както и на 5-те, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Реално първата група включва Китай и Индия, които поемат основната част от руския износ на суров петрол. Изключение получават държавите, които внасят по-малко от 15% от руския газов износ и същевременно съкращават покупките си. В първоначалната версия от 2025 г. таванът на вторичните мита беше 500%. Окончателният текст запазва тази ставка само за прекия внос от Русия в САЩ, а за купувачите от трети страни я сваля до 100%.

Санкционната част е широка. Тя засяга руският президент Владимир Путин, чиновници и военни, олигарси и някои членове на семействата им, банки и финансови институции, както и сенчестия флот от танкери, по който Москва изнася петрол въпреки ценовия таван. Под ограничения попадат и чуждестранни доставчици на руската отбранителна промишленост, мрежите за заобикаляне на санкциите и хората, отговорни за отвличането на украински деца. Документът забранява нови американски инвестиции в Русия и износ, който би подпомогнал руската армия.

Митата са онова, заради което мярката изобщо има тежест. Републиканецът от Тексас Майкъл Маккол, бивш председател на Комисията по външни работи, го заяви направо: „Митата са мощен начин да се усили ефектът от санкциите. Затова те са зъбите на този закон“. За държавите купувачи той каза едно изречение: „Тези държави трябва да направят избор“. Ударът не пада пряко върху руския бюджет, а върху купувачите, от чиито плащания зависи той. Пекин и Делхи трябва да решат дали достъпът до американския пазар струва повече от отстъпката при руския петрол.

Точно митническото правомощие разцепи демократите. Лидерът на малцинството Хаким Джефрис, партийният координатор Катрин Кларк и председателят на демократическия кокус Пийт Агилар гласуваха против и заявиха, че Тръмп „не е показал никаква готовност да бъде твърд спрямо Русия“. Според тях текстът дава на Тръмп „извънредна власт“ и „му позволява да отменя наказателните мерки“. Възражението стъпва на конкретна разпоредба: държавният глава може да спре мерките, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес. Грегъри Мийкс, Дон Бейър и Ричард Нийл предупредиха, че текстът „драстично разширява митническите правомощия на президента“ и ще вдигне цените за американците, като същевременно подкопае подкрепата за Украйна. Бейър прогнозира, че Тръмп ще използва тези правомощия, за да удари с нови мита съюзниците на САЩ.

Въпреки позицията на ръководството 58 демократи гласуваха „за“, а 152 бяха против. Сред републиканците против бяха само седем: Томас Маси, Анди Харис, Ралф Норман, Кийт Селф, Том Макклинток, Чип Рой и Уорън Дейвидсън. Предния ден процедурното правило, което допусна текста до пленарната зала, мина с 214 на 211 гласа, и то само защото двама демократи се присъединиха към републиканското мнозинство. Ветеранът демократ Стени Хойер предупреди колегите си, че ако проектът падне, „в Кремъл ще има ликуване“.

Пътят до гласуването беше бавен. Председателят на Камарата Майк Джонсън дълго даваше приоритет на други законопроекти, макар че заяви: „Винаги съм подкрепял законопроекта за санкциите срещу Русия“. Гласуването се проведе в последния ден, в който Камарата беше планирала гласувания преди изборите на 3 ноември.

Иранската част е цената за подкрепата на Белия дом. По искане на Тръмп документът удължава с 5 години ограниченията за енергийния и оръжейния сектор на Ислямската република. Associated Press съобщава, че Тръмп е дал знак за одобрение, след като разпоредбата е била добавена. Това удва 5 месеца след края на интензивната фаза на войната, настъпил на 8 април с примирие между САЩ и Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски призова Камарата да приеме текста ден преди гласуването. В публикация в X той написа, че по време на война понякога е по-добре да се вземе „не съвсем съвършено решение, отколкото да не се прави нищо“. „Това е много важен исторически момент за САЩ. Законът трябва да бъде приет, гласуван и подкрепен“, добави Зеленски. Даниъл Балсън от организацията Razom for Ukraine определи приемането като ясен знак, че Конгресът ще продължава да налага тежка цена на Путин, докато той продължава да причинява страдания на Украйна.

Прочетен буквално, актът задължава Белия дом по-малко, отколкото подсказва гласуването. Митата са право, а не задължение, а ограниченията могат да бъдат спрени с едно удостоверяване пред Конгреса. Така Конгресът за първи път от над две години застава с гласове и на демократи, и на републиканци зад натиска върху Москва, а решението кога и срещу кого да се използва натискът остава в ръцете на Тръмп. Подписът е вероятен, защото Тръмп сам поиска иранската глава и прие текста, след като тя беше добавена. Много по-малко сигурно е дали митата някога ще бъдат наложени на Китай или Индия. Първата проверка ще бъде дали Белият дом ще назове поименно петте държави купувачи. Втората е дали Пекин и Делхи ще свият покупките на руски петрол още преди да бъде обявено първото мито. Ако скоро след подписа Белият дом изпрати удостоверение за отмяна, новите правомощия ще останат само на хартия.

Анализ: Пентагонът спря да отчита кого убива, докато помощта минава одит

🇺🇸📋 Съединените щати проследяват помощта си за борба с тероризма спрямо изходни показатели и предварително договорени индикатори, но при въздушните и морските удари в рамките на същата по-широка политика вече не публикуват нито кого са поразили, нито колко души са убили. Това заяви Джим Лаукс, програмен съветник в Бюрото за борба с тероризма на Държавния департамент от 2018 до 2025 г. Тезата му беше изложена на 10 септември в публикация на War on the Rocks.

Лаукс е надзиравал около 20 проекта в Източна Африка за близо 80 млн. долара годишно и описва система, при която финансиране не се отпуска без план за мониторинг, а закъснялото отчитане може да го спре. При военните удари тенденцията, пише той, е обратната: през последните 18 месеца механизмите, чрез които резултатите от тях се отчитаха публично, постепенно са престанали да работят.

Изискванията за отчетност при помощта не са вътрешна инициатива на бюрото. През 2014 г. Комисията по външни работи на Камарата на представителите провежда изслушване за бюджета, програмите и оценката на същото звено, а през 2015 г. Наръчникът по външните работи закрепва мандата на Службата за програми да следи и оценява финансираните дейности.

През юни 2020 г. Генералният инспекторат на Държавния департамент инспектира чуждестранната помощ на бюрото и установява, че тя не покрива ведомствените стандарти за мониторинг и оценка. Един служител е отговарял за 86 проекта на стойност почти 147 млн. долара – обхват, който инспекторите определят като непосилен за реален надзор. Инспекцията формулира препоръка под отделен номер, публикува отговора на бюрото и я оставя отворена, докато не получи необходимата документация. Лаукс не премълчава, че и собственото му звено невинаги е покривало изискванията. Разликата, казва той, е, че несъответствието е било документирано.

Какъв резултат може да даде помощ, подложена на такъв контрол, се вижда най-ясно в Могадишу. Лаукс води собствен регистър на големите атаки в сомалийската столица: 10 през 2015 г., 18 през 2016 г. и 42 през 2017 г.

Именно през 2017 г. беше извършена и атаката с камион-бомба от 14 октомври. Превозното средство е натоварено с експлозиви в долината Шабеле, преминава през няколко контролни пункта по пътя от Афгойе, преди да бъде взривено на оживено кръстовище в центъра на Могадишу. Загиват 587 души.

След атаката многодонорска подкрепа укрепва постоянните контролни пунктове по главните подходи към града, а финансирани от бюрото мобилни средства за проверка на превозни средства покриват пролуките между тях. На 28 декември 2019 г. Ал-Шабаб опитва отново същия тип атака, но камионът не достига града. Той се взривява на пункта Екс-Контрол при западния вход откъм Афгойе. Al Jazeera съобщава същия ден за 78 загинали по данни на службата за линейки Aamin и за над 90 според съветник на кмета.

Оттогава нито една атака в Могадишу не е достигала мащаба от 2017 г. Отделна програма, насочена срещу насилствения екстремизъм е подпомогнала над 1200 души да напуснат Ал-Шабаб между 2020 и 2024 г.

Лаукс сравнява тази помощ с противопожарна защита: датчици, показващи къде температурата се покачва. Реакция, която идва преди пожарът да се разпространи; и превенция, намаляваща броя на искрите. По този критерий резултатът, призна той, е смесен, но може да бъде проследен и оценен. Столицата вече не „гори“ в предишния мащаб, но извън нея Ал-Шабаб не е овладян и днес, според преценката на Лаукс, е по-силен, отколкото е бил тогава. Той може да посочи къде политиката дава резултат именно защото са налице данни и отчети, позволяващи това да бъде измерено.

Кампанията на удари в Сомалия е най-мащабната в историята на Африканското командване (AFRICOM). На 18 декември Stars and Stripes преброи 117 обявени удара в Сомалия за 2025 г. Предишният рекорд е 63 през 2019 г., а до края на март 2026 г. командването вече е достигнало близо 50 за новата година.

Съдържанието на съобщенията за тези удари постепенно оредява. През януари 2024 г. AFRICOM съобщи, че удар край Каад в централна Сомалия е убил шестима бойци на Ал Шабаб и не е причинил цивилни жертви. През март 2025 г. съобщението посочва единствено, че при удара са убити вражески бойци. Публикациите от август 2026 г. съдържат само датата, организацията и разстоянието до най-близкия град.

И през трите години съобщенията завършват с едно и също уточнение: конкретни данни за използваните части и средства няма да бъдат разгласявани по съображения за оперативна сигурност. Това позоваване присъства както в подробните публикации, така и в почти лишените от данни съобщения. Следователно само по себе си то не обяснява защо публичните данни са намалели.

Прекъснато е и публичните тримесечни отчети на AFRICOM за цивилните жертви. Командването започва да публикува такива доклади през април 2020 г., а последният на сайта му обхваща периода до 30 юни 2025 г. и е 22-рият поред. Четири тримесечия – от юли 2025 до юни 2026 г. – остават непубликувани.

Политиката на Пентагона за цивилните загуби не задължава AFRICOM да публикува тези отчети. Практиката е доброволна и прекъсва именно в периода, когато броят удари достига най-високите си нива. Отделно има и задължителен годишен отчет за цивилните жертви, който също закъснява. Законът за отбраната за 2018 финансова година изисква министърът на отбраната да предава на комисиите по отбрана годишен доклад за гражданските жертви до 1 май.

Докладът за 2025 г. достига Конгреса на 10 август 2026 г. Предните два също са предадени със закъснение. Самият документ представя заключенията си към 1 февруари 2026 г. – три месеца преди законовия срок и шест месеца преди фактическото му предаване.

Според The Intercept ведомството е предоставило документа на депутатите, без да го публикува, въпреки че законът изисква паралелно да бъде издадена и публична версия, освен ако министърът не удостовери писмено, че това би създало заплаха за националната сигурност.

Посочените в доклада жертви произтичат от три удара срещу хутите през април 2025 г. – 153 убити и 243 ранени цивилни, всички в Йемен. За сравнение, за цялата 2024 г. са били отчетени двама убити цивилни. Независимият Yemen Data Project е документирал поне 238 убити и 467 ранени в рамките на кампанията.

Подобно забавяне има и при Държавния департамент. Годишният доклад за тероризма по закон трябва да бъде представян до 30 април за предходната година. Публикуваното на 1 май 2026 г. издание обхваща 2024 г. – закъснение не от няколко месеца, а от една година.

Същият доклад посочва 0 цивилни жертви от ударите по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – кампания, при която според сметката на Лаукс са убити поне 221 души при поне 66 удара. CBS News и PBS също преброяват над 200 загинали.

Представителката Сара Якобс, член на Комисията по въоръжените сили, разказва пред The Intercept след брифинг, воден от контраадмирал Браян Бенет от Обединения щаб, че служителите на министерството не смятат за нужно да установяват самоличността на хората на борда. По изложеното пред нея е достатъчна връзка с някой от картелите, определени през 2025 г. като чуждестранни терористични организации, или техен филиал.

Лаукс съпоставя това признание с отчетената нула цивилни жертви. Според неговия аргумент двете могат да бъдат съвместими само ако статутът на хората се извежда от предварителната квалификация на целта или организацията, а не от последващо установяване кой конкретно е бил убит.

Първият удар, на 2 септември 2025 г., показва какво може да остане извън подобен стандарт. 11-те мъже на борда са от Сан Хуан де Унаре и Гуирия на полуостров Пария – район, който Transparencia Venezuela описва като основен център на трафика на хора в страната. Попитан по време на закрит брифинг дали загиналите може да включват жертви на трафик, Бенет е отговорил, че това е възможно.

Тук аргументът на Лаукс следва логиката, възприета от американското правителство. Определянето на картелите като терористични организации е обявеното основание за ударите. Конгресът е поставил както морската, така и африканската кампания под едно и също изискване за отчетност, а докладът за 2025 г. ги разглежда заедно. Ако борбата с наркотрафика се третира като част от борбата с тероризма, за да бъде обосновано използването на смъртоносна сила, според логиката на Лаукс изискването за отчетност следва да се прилага със същата последователност.

Първият доклад на Водещия генерален инспектор за операция Southern Spear, предаден на Конгреса през май, показва колко информация Южното командване отказва да разкрие. Мисията е засекретена; списъкът на организациите, които могат да бъдат атакувани, не се публикува; броят на ударите също остава скрит, както и критерият, по който се избира между смъртоносен удар и задържане.

На въпроса как измерва дали операцията постига целите си, щабът в Маями отговаря, че няма да публикува показателите, по които оценява нейната ефективност. Тъй като командването не предоставя данни за броя на ударите, инспекторът го възстановява по публикации на New York Times и ABC News.

Единствената публично известна оценка на резултатите произлиза от изтекъл анализ на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), според който не се наблюдава промяна в предлагането и цената на кокаина. През март Командващият свидетелства, че картелите са пренасочили маршрутите към въздушен трафик и контейнерни превози.

Само за първото тримесечие на 2026 г. Южното командване е изразходвало 527,9 млн. долара. За периода от септември 2025 до март 2026 г. сумата достига 647 млн.. За сравнение, цялото годишно портфолио от програми, надзиравано от Лаукс, е било около 80 млн. долара.

Аргументите за ограничаване на публичната информация не са лишени от основание и Лаукс ги излага сам. Подробната оценка на резултатите от даден удар може да разкрие източници на разузнаване, методи, както и ежедневните навици, движението и поведенческите модели на наблюдавани лица. Ал-Шабаб и Ислямска държава следят прессъобщенията и публикуват свои. Ако правителството обяви даден човек за убит, а след датата на удара той се появи във видеозапис, доверието към официалната информация страда.

Виктор Марсай от Soufan Center пише и че цивилните жертви при въздушни удари могат да радикализират хора, които преди това не са имали връзка с въоръжената групировка.

Според Лаукс обаче тези рискове не обясняват напълно сегашната практика. Съобщенията от 2024 и 2025 г. са посочвали числа и имена, а същевременно са запазвали в тайна именно данни за използваните сили и средства. Той не посочва и нито един случай, при който публикуването на 22-те тримесечни доклада на AFRICOM да е довело до разкриване на защитена информация.

Нигерия показва, че при същия противник и сходен пропаганден риск е съвсем възможно да се публикуват конкретни резултати. На 19 май 2026 г. нейният Генерален щаб докладва за 175 убити бойци на Ислямска държава в съвместни удари, назовава трима командири и изброява унищоженото. AFRICOM се ограничава до изявление, че анализаторите довършват оценката, и впоследствие не публикува резултат. Нигерийската цифра не е независимо потвърдена; тя просто остава единствената публично обявена.

За европейските партньори липсата на американска публична отчетност има директно значение. В Сомалия европейското финансиране остава от страната на дейностите, чиито резултати подлежат на измерване. ЕС и държавите членки, сред които и България чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, одобряват през април 2026 г. 75 млн. евро за мисията на Африканския съюз в страната (AUSSOM).

С това Брюксел остава водещ донор на мисията, с близо 2,8 млрд. евро за последователните операции през последните две десетилетия. Втората фаза на Съвместната полицейска програма за полицията в Могадишу и федералните щати започва през декември 2024 г. с 9 млн. евро от ЕС. Тези средства действат в същата среда за сигурност, върху която влияят американските удари. Така донорите, които изискват показатели и измерими резултати за собствените си програми, разполагат с ограничена публична информация за най-мащабния военен компонент на кампанията в страната.

В Карибския басейн партньори на САЩ вече реагираха на липсата на прозрачност. През ноември 2025 г. Обединеното кралство спря споделянето на разузнавателни данни за заподозрени лодки заради съмнения в законността на ударите, според NBC News. Бившият колумбийски президент Густаво Петро разпореди да бъде прекъсната комуникацията със службите за сигурност в САЩ. Последицата е практическа: партньор, който не може да получи достатъчно информация за оценката на даден удар, може да откаже да предоставя разузнавателните данни, нужни за извършването на следващия.

Съпоставката между помощта и военните удари – два различни инструмента на американската политика за борба с тероризма – показва повече от неудобна разлика в административната практика. При помощта има изходни показатели, предварително дефинирани индикатори, независима оценка и инспекторат, който държи препоръката отворена, докато не получи доказателство за изпълнението ѝ. При ударите има законов срок, пропуснат 3 поредни години; доброволна практика за публична отчетност, която беше прекъсната в периода с най-интензивните удари; и инспектор, принуден да възстановява броя на ударите от медийни публикации.

📸 Снимка: Генерал-майор от Сухопътните войски на САЩ Шейн Морган се обръща към личния състав на Силите за реагиране в Източна Африка (EARF) по време на съвместно учение в Кисмайо, Сомалия, 17 август 2026 г.

Крал Чарлз III призова САЩ да защитят Украйна с неизколебима решимост

🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.

Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.

„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“

Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.

Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“

Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.

Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.

Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.

Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

Преди речта си: Тръмп е изправен пред решаващ избор между вътрешната политика и конфликта с Иран.

🇺🇸 Традиционното обръщение „За състоянието на Съюза“ дава възможност на президента Доналд Тръмп да убеди в национален ефир скептично настроените гласоподаватели да подкрепят планираните от него удари срещу Иран заради ядрената програма на ислямския режим.

Съветниците му го призоваха да се фокусира върху икономиката, имиграцията и други въпроси от вътрешната политика, когато се качи на трибуната в Камарата на представителите за речта си в 21:00 часа местно време във вторник. Както изглежда обаче, до момента това не е неговият основен приоритет.

Вместо това подготовката за събитието беше засенчена от мащабното струпване на американски военни в Близкия изток в подготовка за конфликт с Иран, който може да продължи седмици, ако Техеран не постигне споразумение за разрешаване на дългогодишния спор около ядрената си програма.

Държавният секретар Марко Рубио проведе брифинг относно Иран часове преди речта пред „Бандата на осемте“ в Конгреса – група съставена от лидерите на Сената и Камарата на представителите и комисиите по разузнаване на двете камари.

„Преди всичко, ако искат да предприемат нещо в Иран, а кой по дяволите знае какво е то, трябва публично да го обявят и да го обсъдят с обществото, а не да го държат в тайна. Когато провеждате военни операции тайно, това винаги води до по-дълги войни, трагедии, повече разходи и грешки“, заяви лидерът на демократите в Сената Чък Шумър на пресконференция малко преди засекретеното заседание.

Конгресът рискува тежка загуба от Тръмп заради вота за военни правомощия за Иран

🇺🇸🇮🇷 Конгресът на САЩ изглежда все по-малко склонен да ограничи потенциална военна операция срещу Иран по заповед на президента Доналд Тръмп, въпреки усилията на отделни законодатели да активират механизми по Закона за военните правомощия.

Според публикация на Axios, Камарата на представителите вероятно няма да събере необходимата двупартийна подкрепа за приемане на резолюция, която ограничава символично правото на президента да разпореди военни действия без изрична зелена светлина от Конгреса.

Демократът Ро Кхана планира да внесе подобна резолюция за гласуване през следващата седмица. За да бъде приета, тя трябва да получи подкрепа на републиканци, каквато засега липсва. Единственият техен представител, заявил публично готовността си да подкрепи вота, е Томас Маси от щата Кентъки. Конгресменът Дон Бейкън от Небраска, който в миналото е подкрепял сходна инициатива по отношение на Венецуела, е заявил пред Axios, че този път ще гласува против.

Според Маси, „републиканците се страхуват от президента“. При пълно присъствие в залата председателят на Камарата Майк Джонсън може да си позволи да загуби едва двама свои съпартийци, за да блокира резолюцията. Предишно гласуване по сходен въпрос е било задържано от ръководството в продължение на около 30 минути, за да се изчака конгресменът Уесли Хънт, който пристигал от летище „Дълес“, за да подаде решаващия си вот. Неговият екип не е потвърдил дали ще присъства на предстоящото гласуване, което може да съвпадне с първичните избори в Тексас на 3 март.

В Сената също няма непосредствени индикации за бързо придвижване на аналогична резолюция, освен ако вече не са започнали военни действия. Сенаторите Тим Кейн и Ранд Пол внесоха съвместна такава по Закона за военните правомощия на 29 януари, но към момента няма яснота дали ще бъде подложена на гласуване преди евентуален удар срещу Иран.

Според източници на Axios, американска кампания срещу Техеран може да продължи седмици. Един от съветниците на Тръмп е заявил пред изданието, че има „90% вероятност“ от „кинетични действия“ през следващите седмици. Съединените щати вече са разположили значително военно присъствие в региона, включително две ударни групи на самолетоносачи и стотици изтребители.

Междувременно The Wall Street Journal съобщи, че Тръмп обмисля ограничени удари с цел да принуди Иран да се върне на масата за преговори. Подобен поетапен подход би могъл да притисне Сената да се произнесе още в ранните фази на конфликт, ако Кейн и Пол поискат гласуване, което да фиксира позициите на законодателите.

Американски корпорации за чипове са обвиняеми за неспазване на санкциите.

Оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ преминава през Червения площад в Москва по време на военния парад по случай победата над Нацистка Германия във Втората световна война, 9 май 2017 г.
📸 Снимка: Kirill Kudryavtsev/AFP via Getty Images

🇺🇦⚖️🇺🇸 Производителите на микрочипове Intel, Advanced Micro Devices и Texas Instruments са обвиняеми в поредица от съдебни дела, че не са успели да опазят своите технологии от руски оръжия, използвани за убиване и раняване на цивилното население в Украйна.

Тези компании и фирма, собственост на Berkshire Hathaway Inc. на Уорън Бъфет, демонстрирали „преднамерено невежество“, докато трети страни са препродавали ограничените чипове на Русия за захранване на дронове и ракети, в нарушение на санкциите на САЩ, се твърди в едно от петте дела, заведени в сряда в щатски съд в Тексас.

Съдебните искове, заведени от името на десетки украински цивилни от Майкъл Уотс и известната адвокатска кантора Baker & Hostetler, посочват пет атаки между 2023 и 2025 г. довели до смъртта на десетки хора. Твърди се, че в една от атаките са били използвани ирански дронове, съдържащи компоненти на Intel и AMD, а другите са били с руски крилати ракети Х-101 и балистични ракети „Искандер“.

„Тези компании са наясно, че технологията на чиповете им достига в Русия“, заяви Уотс по време на брифинг за медиите, проведен във Вашингтон. Уотс е опитен адвокат по дела за масови вреди.

AMD, Intel и Texas Instruments бяха потърсени за коментар от Bloomberg, но така и не отговориха на въпросите. В миналото те са заявявали, че спазват изцяло изискванията за санкции, прекратили са своите бизнеси в Руската федерация след избухването на войната и са водени от строги правила за наблюдение на спазването на правилата.

В показания пред Конгреса миналата година Шанън Томпсън, помощник главен юрисконсулт в Texas Instruments, заяви, че компанията „се противопоставя силно на използването на чиповете ни в руско военно оборудване“ и всякакви такива доставки „са незаконни и неоторизирани“.

Едно от делата е по обвинение във „вътрешна корпоративна небрежност“ заради предполагаеми пропуски в техните системи за контрол на износа и осуетяване на отклонените поръчки. Делата са заведени в Далас от Уотс от името на украински граждани. В сряда той нарече американските компании „търговци на смърт“, които превръщат американското законодателство за санкциите във фарс.

6-годишната София Холинска беше убита по време на най-голямата ракетна атака срещу гражданска инфраструктура в Лвов в цялата пълномащабна война. В ранните часове на 6 юли 2023 г. крилата ракета „Калибър“ удари жилищния комплекс, където живееше тя и нейното семейство. Малкото момиче беше трагично убито, докато си играело с детски камион на балкона, далеч от каквато и да е легитимна военна цел. Тя е една от десетте невинни жертви на руския тероризъм в Лвов през този ден – сърцераздирателен пример за невинните животи, унищожени от ракети, които често съдържат микрочипове западно производство.
📸 Снимка: Bloomberg

Компаниите „са позволили полупроводникови компоненти на ответниците да бъдат нелегално отклонени, включително от предвидими трети страни, към Русия и Иран и да бъдат вградени в прецизно управляеми боеприпаси и дронове, използвани срещу цивилни“, гласи обвинението в един от съдебните искове.

„Тези ответници знаеха, че това отклоняване се случва, но не са направили нищо, за да го спрат. Това е умишлено пренебрежение“, каза Дъстин Дау, адвокат от Baker & Hostetler, която ръководи група от над 1000 юристи в повече от дузина офиси отвъд океана.

Робърт Джулиан, друг адвокат от Baker & Hostetler, която възстанови милиарди за инвеститори, измамени от фигурата в схемата Понци Бърнард Мадоф, заяви, че „моята кантора счита случаят за толкова достоен и значим, колкото връщането на средствата, което имахме за инвеститори на Мадоф“, както и уреждането на спор за 13,5 милиарда долара за жертви на пожари след фалита на калифорнийската комунална компания PG&E.

Разследване на Bloomberg News миналата година показа, че дългогодишните санкции и контролът на износа не са успели да държат чипове от AMD, Intel, Texas Instruments и други далеч от ръцете на руските военни компании. Препродадените чипове са „мозъкът“ на дронове, планиращи бомби, системи за прецизна комуникация и балистични ракети „Искандер“, с които руската армия нанася обстрели срещу украинските градове, съобщи Bloomberg.

Правителството на САЩ многократно предупредо всички производители на чипове, че трябва да правят повече, за да спрат потока на чипове. Миналата година сенаторът Ричард Блументал заяви, че компаниите „обективно и съзнателно не успяват да спрат Русия да се ползва от използването на тяхната технология“.

В съдебните искове от сряда се посочва Mouser Electronics със седалище в Мансфийлд, Тексас, която Berkshire придоби през 2007 г. след придобиване на компанията майка на Mouser – TTI Inc, фокусиран върху продажбата и разпространението на полупроводникови компоненти. Mouser е обвинена, че е улеснила трансфер на чипове на Intel, Texas Instruments и други, към кухи фирми под контрола на руски посредници. Mouser и Berkshire Hathaway не отговориха веднага на искане за коментар.

Един от исковете посочва, че решенията и логистичните операции на Mouser са били „съществен вътрешен компонент на неправомерното поведение, което предвидимо е довело до нараняванията на ищците в чужбина“.

Делата са заведени в Тексас, тъй като чип компаниите и Mouser или са базирани там, или имат значителни операции в щата, показват съдебните документи. Продължаващата война е направила невъзможно завеждането на обвинения в съдебната система на Украйна, се отбелязва досиетата.

Делата са заведени в Окръжния съд на щата Тексас в град Далас. Те не бяха моментално видими в съдебния регистър вчера, но имейл, споделен от адвокатите на ищците, показа, че делата са били заведени. След като съдът ги обработи и приеме, те стават публично достъпни.